Мустафа Карадайъ: Плевнелиев не иска да е президент на България. Предложеният от държавния глава референдум е чисто лицемерие


Мустафа Карадайъ е роден на 8 май 1970 г. в Борино, Смолянско. Депутат от ДПС и организационен секретар на партията. Секретар на всички изборни комисии от 2001 г. до 2011 г. Зам.-шеф е на комисията по енергетика и зам.-шеф на комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси в парламента. По професия е икономист, 5 години е преподавал "Информатика" в НБУ. Владее английски и турски. Женен, с две деца.
 
- Г-н Карадайъ, президентът Росен Плевнелиев ви ощети, като взе едно от полагащите се на ДПС места в ЦИК и го даде на ГЕРБ. Вие в крайна сметка отстъпихте, защо се стигна до това решение?
- Ние просто направихме най-разумното нещо, което можеше да се направи в конкретния случай. Нашето твърдение е, че ГЕРБ ни откраднаха едно място от ЦИК чрез Росен Плевнелиев. Но Народното събрание си има своите законови задължения и ние трябва да ги изпълним. Едно закононарушение на Росен Плевнелиев не може да води до друго закононарушение, и то от Народното събрание. Г-н Плевнелиев обаче не пожела да изпълни задълженията на президент на републиката. Той тръгна да раздава лична справедливост. Ние му дадохме шанс да се поправи, направихме и необходимите изчисления, с които да го подпомогнем. Стана ясно, че той няма намерение да се коригира по отношение на квотите в ЦИК, но това не означава, че и парламентът трябва да нарушава правилата.
- Как ще коментирате признанието на Росен Плевнелиев пред "Би Би Си", че е президент на ГЕРБ? Нали доскоро той претендираше да е президент на всички българи и че е обединител на нацията?
- Не знам как Росен Плевнелиев се вижда като обединител на нацията и като президент на всички българи. Аз поне не помня такова нещо. Думите не значат нищо, действията са важни. Затова и аз оставам с впечатлението, че Росен Плевнелиев иска да бъде президент на ГЕРБ и не иска да бъде президент на Република България. Ще се мотивирам. По Конституция президентът има една основна функция - и тя е да обединява нацията. Е, направете си извода как Плевнелиев прави това. Първо, той самият първоначално дори не искаше да бъде кандидат за президент. Някой го застави да вземе това решение. Но дори след като зае длъжността на държавен глава, той отказва да изпълнява основната й функция. Последната една година всичките му действия и политически изяви показват точно това.
- Вие сте зам.-шеф на комисията по енергетика в парламента, а тези дни в. "Телеграф" разкри, че Росен Плевнелиев тайно и извън предварително обявената си програма се е срещнал с шефа на EVN Щефан Шишковиц във Виена. Как ще коментирате това?
- Плевнелиев е длъжен да каже какво е говорил с шефа на ЕVN и защо се е провела тази среща, какво изобщо представлява тази среща и имало ли е някакви договорки. Той трябва да отговори на тези въпроси. Когато представители на институциите се срещат с други институции или с частни фирми, всичко трябва да е абсолютно публично. Участвал съм в делегации на Народното събрание, срещали сме се и с представители на бизнеса. Но всичко винаги е било предварително организирано, влиза в програмата на делегацията, денят, часът, мястото на срещата, темата на разговорите - всичко е предварително ясно. Срещите се правят официално и публично, за да не оставят каквито и да са съмнения за задкулисни договорки. След тайната среща на Плевнелиев във Виена остават много съмнения и са възможни всякакви интерпретации. И ако изхождаме от тезата на Росен Плевнелиев по казуса с ЦИК, че законът няма никакво значение, а е важна неговата справедливост, то около тази среща наистина са възможни всякакви хипотези. Защото всеки има своя справедливост, от своята си гледна точка.
- Ще се стигне ли до отнемане на лицензи на ЕРП-та?
- Това е много сложна и сериозна тема. Всички помним протестите срещу монополите от преди една година. Видяхме и действията на новото Народното събрание през последните 7-8 месеца, което направи много както по отношение на монополите, така и за запазване на цената на тока. Не пренебрегваме никого, работим и със справките на ДКЕВР, и на ЕРП-тата, а заседанията на комисията по енергетика са публични. Има ред, закон, правила. Всеки един от нас трябва да спазва правилата, включително и електроразпределителните дружества. Енергийното разпределение, енергийната сигурност е важна част и от националната сигурност. Това касае абсолютно всички български граждани. Държавата няма да допусне нарушаване на правилата в енергийната политика.
- През май предстоят избори за европейски парламент и отдавна е ясно, че е невъзможно заедно с тях да се проведе и референдумът за нови изборни правила, който бе предложен от президента. В парламента бе внесена и подписка с искане за референдум по формулираните от Плевнелиев въпроси, как гледате на това предложение?
- Това е поредното лицемерие, което виждаме от Росен Плевнелиев. Веднага ще се аргументирам. Какъв референдум ще правим, референдум за какво? За задължителното гласуване ли? Това звучи много готино, много популярно, но всъщност си е чист популизъм. В този Изборен кодекс всички парламентарно представени партии, с изключение на ДПС, приеха вкупом противоконституционни правила, с които ограничават избирателни права на български граждани. Става въпрос за дефиницията на т.нар. принцип за уседналост. Президентът има право да налага вето. И Росен Плевнелиев наложи вето на Изборния кодекс, но по тази тема аз не чух и дума от него. Тоест, имаме едно ограничаване на български граждани, които желаят да гласуват, Росен Плевнелиев не налага вето върху това противоконституционно решение, но в същото време иска референдум за задължително гласуване. Това е абсолютно противоречие. И затова, пак казвам, че популистките думи на г-н Плевнелиев нямат никакво значение, важни са действията.
- А какво мислите за идеята за електронното гласуване от дистанция? Възможно ли е да се случи то в нашата държава? Сега например стана ясно, че електронното преброяване на населението от 2011 г. е сгрешено...
- Електронно гласуване трябва да има. И ще има. Но няма да е скоро. Живеем в 21 век, самият аз до някаква степен се считам за 1Т-специалист, учил съм във Факултета по математика и информатика в Софийския университет. Но също така се занимавам с избори от много време, участвал съм и в международни семинари по темата в рамките на ЕС. И засега казусът "електронно гласуване" е спечелил абсолютно доверие по отношение на тайната на вота, сигурността на вота, единствено в машинното гласуване. Само там може да се упражни пълен контрол, сигурност на електронната информация и анонимност на вота. За съжаление обаче дистанционното гласуване все още не може да гарантира такава сигурност и такова доверие към настоящия момент. Тази задача още не е решена, и няма и наченки, че ще бъде решена. Теоретично електронно гласуване може да има още сега, но важното е да има доверие в процеса. А такова доверие в момента няма, нито от политическите субекти, нито от гражданите, именно защото електронното гласуване от дистанция не гарантира достатъчно сигурност. И затова още е рано - нека да вървим със световните тенденции. И да въведем електронното гласуване, само когато то има пълното доверие на участниците в изборния процес и на гражданите, и когато са гарантирани анонимността на вота и честния изборен резултат.
- Очаквате ли мръсна предизборна кампания преди евроизборите у нас?
- От това, което виждаме в момента, включително и включването на Росен Плевнелиев в предизборната кампания на ГЕРБ, можем да очакваме такова нещо. Отново започнаха да се търсят анти-ДПС послания като формиране на предизборна кампания. А това е жалко. Обикновено, като се отива на избори, непрекъснато се внушават анти-ДПС настроения, и затова има такива настроения в обществото. Все пак аз се надявам, че ще има една нормална и толерантна предизборна кампания, защото всяко нагнетяване на обстановката отвращава хората и съответно по-малко от тях участват в гласуването. Трябва да има нормална, разумна кампания, с ясни платформи.
Ако се разясни защо ние трябва да сме в Европа и какво прави Европа за България, тогава и смятам, че ще има по-голяма избирателна активност.
- Тези избори обаче са важни и в чисто вътрешнополитически план. Те могат да дадат основание на ГЕРБ отново да поискат със свежи сили предсрочни избори, както и да стабилизират допълнително кабинета "Орешарски".
- Вътрешнополитеската тема е факт, тя ще бъде част и от европейските избори, няма как да не бъде част от тях. Макар че изборите са за европейски парламент, резултатът от вота най-вероятно ще се коментира и във вътрешнополитически план. Но като гледам социологическите проучвания, поне засега, прогнозните резултати за БСП са добри. Същото се отнася и за ДПС, затова не мисля, че опозицията ще има сериозни основания да иска предсрочни избори. Ако социологическите проучвания към момента излязат верни, това означава, че двете партии, които подкрепят кабинета, ще получат достатъчно доверие. А това ще даде достатъчно самочувствие и на правителството, че то не е подкрепяно само от БСП и ДПС, а е получило и доверие от българските граждани.
 
Най-четени